Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2013 17:37 - Тя
Автор: greenscarf Категория: Поезия   
Прочетен: 1164 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 04.09.2014 13:34


Сложила мъките на рамо, тя бавно пълзеше към забравата. Жизнената сила, така напираща преди, сега се бореше да излезе от сгърченото й тяло. Най- ценното нещо в целия й безрезервен живот вече го нямяше, тя бе останала сама с мислите си. Толкова много блуждаещи и разпиляни и все пак само една изпъкваше над всичкото друго- Защо ТЯ си отиде? Животът с нея бе толкова по- лесен и неограчинен. "Бях феерична и се носех по течението без упреци и недоволни погледи. Всички се смайваха, когато бях в нейната компания. Дали разстилах було, или просто бях навлякла голямата раздърпана фланелка... нямаше значение. И то никакво. Бях прелестна, защото ТЯ беше с мен."- си мислеше. "Но нали всяко нещо е временно."- повтаряха й те, но изражението й отразяваше погнуса и онова лошо прикрито изкуствено съжаление. Не може да каже, че не се беше замисляла. Напротив. Имаше дни, в които се будеше и не можеше да заспи. Тревожеше се, че когато я изгуби, няма да е тя. Ще останат само онези качества, които притежава всеки един от простолюдието. Гадеше й се. Реши да се самоубие... но не можа. И продължи живота си, кариерата си и страховете си. След време опита отново да го направи, но отново ръката й не се подчиняваше на необмислените команди на мозъка й. Каква ирония. И, разбира се, животът й бе ред разпиляни събития, които тя обожаваше. Живеше пълноценно- миг за миг, песен за песен, танц за танц. Перата леко се носеха по посока на вятъра, веселбата не утихваше, червилата се сменяха, всяко едно по- ярко от другото, фасовете се увеличаха, а ТЯ постепенно изтичаше, нечакайки никого. И в един момент се озовя тук, насред нищото, захвърлена от онези, които едно време й сe възхищаваха. Усмивките им се бяха превърнали в грозни подвиквания, а ръцете, които едно време бяха изнурени от аплодиране, сега по тях ясно се разиграваха жестове на отхвърленост. Последните й мисли бяха трагични, жестоки, грозни. Точно като нея. И умря там, на улицата близо до трепкащата светлина на уличната лампа, в заглушените тактове, идващи от близкото кабаре.  
И картината не е нищо специално: Чикаго, 20-те, енергия, танци, блясък, грандиозност... и една жена, разчитаща на нищото.  Тя не умря от старост, глад или студ, а заради нещо друго. Ценно не само за нея, а и една огромна част от ограниченото ни общество. Качество, което винаги бива на първите места в класациите ни. Хората се отдават на него, а то ги уповава и след това заличава безметежно- Красотата.



Гласувай:
1



1. edmond - Сложи някакъв свестен аватар. С тоя ...
12.07.2013 13:21
Сложи някакъв свестен аватар. С тоя нама да ти обърнат внимание.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: greenscarf
Категория: Поезия
Прочетен: 31836
Постинги: 19
Коментари: 19
Гласове: 31
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031